Мизантропи. Сблъскваме се с тях всеки ден. Виртуалният свят захранва анонимната им злоба, ретранслира я до милиарди мозъчни клетки, заразява ги с омраза.

Трябва да си напълно лишен от човешки облик, за да пожелаеш чуждата смърт.

В сряда вечерта небето над София можеше да се превърне в ковчег. Правителственият самолет с премиера и още двайсетина негови сътрудници на борда бедстваше.

А долу „умните и талантливи” протестъри, прогресивни журналисти и грантови интелектуалци от жълтите павета стискаха по фейсбуците си палци фалконът да не успее да се приземи.

Знам, звучи гадно. Гадни са и примерите, които ще дам, но нека все пак читателите видят за какви хора става дума.

 

Ох, знам, че не е смешно, но все пак, ако се беше случило най-лошото, представяте ли си каква поема щеше да напише Калин Терзийски?

Колесникът не се отворил, след което Бойко просто провесил крак и всичко приключило благополучно

Кайо проклина пилота. Казвам ви

Самолетът се приземи на крилете на Баце. Хвала!

Всички да затаят дъх – самолетът на Боце хвърчи над София и не може да кацне…. (Къде е ходил Баце с хвърчилото, бе)

Стискаме палци за парашут с дупка!

Желю вика Буда

Кацна, за съжаление

А дано поне при второто излитане…

 

Ще кажете – имат чувство за хумор, макар и черен, какво толкова…

Всъщност това е показателно за морала, манталитета, мисловните нагласи и ценностната система на тези типове. Тъжно е, но доста от статусите по-горе са на жени – активистки от „Протестна мрежа” и журналистки в „Медиапул”, щедро дотирана с милиони от фондация „Америка за някои българи”.

Що за жена и що за журналистка трябва да си, за да се гавриш с драмата на 20 души, борещи се за живот във въздуха? 20 човешки същества със семейства, с деца, с родители. Въпросът не е, че на борда на самолета е премиерът, въпросът е, че на борда на самолета са човешки същества, хора като нас, от плът и кръв, с мечтите и болките си, с тъгите и надеждите си, въпросът е, че земният им път можеше да свърши нелепо, отвратително, нечестно, въпросът е, че вчерашният ден щеше да се превърне в кошмар за близките им.

Животът е политизиран, смъртта е деполитизирана.

Но как да го проумеят „умните и талантливите” протестърки, след като нямат деца, нямат партньори, а някои от тях дори се хвалят, че нощем си лягат с кучета и умилително постват снимки на косматите си приятелчета из Фейсбук? За тях човешкият живот не струва пукната пара, по-важни са правата на четириногите, замърсените плажни ивици, отсечените дървета. За тях хуманизмът е досадна ретроградна абстракция, а истинските стойности привиждат в екологията.

Докато вие, драги читатели, се блъскате по цял ден в службата и изкарвате пари за прехрана на семействата си, те ехидничат, хулят и мразят в социалните мрежи, лентяйстват от креват в креват, изпушват за отскок по някоя трева, а накрая – от скука или за кинти, спретват митингче срещу политико-банкерската мафия.

Сблъскваме се с мизантропията им всеки ден. Мизантропия, родена от безделие. Една добре платена от чуждите фондации мизантропия. Това е новият елит на България, това са хората с претенции за морални стожери на нацията.