Какво става с БСП? Има ли я още тази партия?

Статистически – да. Засега.

Поне това показва най-новото изследване на „Екзакта”, според което, ако изборите са днес, ГЕРБ бие левицата в съотношение 3:1.

Доверието към столетницата е паднало с цели 3 процента от парламентарните избори миналия октомври.

ДПС катери и вече почти официално е втора политическа сила. Знаем, че в реална изборна ситуация техният резултат се качва още, тъй като вотът за движението по принцип е трудно да бъде отчетен в предварителни анкети.

Изводът: левицата уверено върви по пътя на СДС – нагоре по стълбата, която води надолу. С тези темпове скоро ще се превърне в миниатюрка, в бутикова екзотика.

Една червена носталгия – и духом, и тялом.

И стотици хиляди, може и милиони честни българи с ляво мислене, които страдат, че партията им ги е предала и няма за кого да дадат гласа си!

Най-печалното е, че босовете на червените тънат в самодоволство и нямат никаква амбиция да променят електоралното съотношение. Напротив – статуквото ги устройва, важното за тях е да запазят депутатската си заплата, депутатската си кола и депутатската си квартира.

Какво като не са на власт? По-добре. Трябват ли им излишни главоболия насред кризата и усложненото международно положение?

Говорим за шайка от петдесетина хрантутници, които постоянно се възпроизвеждат в парламентарните листи, говорим за пожизнена партийна номенклатура.

Миков е техният човек, идеалният стожер на посредствеността, безхаберието и безвремието. Леонид Брежнев от времето на застоя. Че и със същите битови навици – наздраве!

Да сте го чули другарят председател да взима становище по някакъв възлов държавен въпрос? Да сте чули мнението му, да кажем, по кризата в МВР и службите?

„Ще видим, рано е да говорим, ще се прецени, ще обмислим, ще огледаме ситуацията от всички страни, нека се събере първо Изпълнителното бюро…” – с подобни дежурни фрази обича да се измъква Миков, когато журналистите го подгонят за позиция по важни обществени проблеми.

БСП блести със своето отсъствие. БСП доброволно дезертира и от функцията си на опозиция, и от функцията си на социален коректив.

Не е нужно да си Ванга, за да прогледнеш какво ще се случи в близките месеци. Задава се крупен разгром за левицата на местните избори. На „Позитано” не крият, че не разчитат на нито един кмет в областните центрове.

Градче да вземат някое, а не село, за тях ще е успех!

След разгрома „недоволни” активисти ще поискат оставката на задрямалия Миков. И ще я получат, защото ще има нужда от изкупителна жертва. И тогава на бял кон ще се завърне…разбира се, другарят Серж. С изпрана биография, ни лук ял, ни лук мирисал, спасителят от Шенген, майсторът на политагитацията, месията, призван да възроди партията.

Партията, която преди това потопи заедно със своята Моника и гвардията от наглеещи калинки.

И това ще е поредната подигравка на апарата с редовите симпатизанти, с онези, които ги боли, че България – една в генезиса и историческите си корени трудово-селска, работническа, социална държава, остана без автентична левица.

БСП е партия, взета под аренда от няколко самодоволни и самодостатъчни комунистически фамилии. БСП не обича да е на власт, защото когато е във властта, лъсва пълната й управленска безидейност и катастрофира.

Затова предпочита да стои в комфортна опозиция, да оцелява. Докато може. Докато не падне под парламентарната черта и не остане без депутати.

Електората – кучета го яли. И без това се топи биологически, мислят си циниците от „Позитано” и гаврътват поредното уиски.