С техните камъни по тяхната градина

Това е лично.

Разправата с Тв7 е грозна, макар и законна. Грозна е, защото удрят журналисти, а истинските виновници пак потънаха в мъглата.

В същото време иначе чудесните ми колеги от Тв7 трябва да си дадат сметка: това, което в момента им се случва на тях, някога беше причинено на други техни колеги през ефира на тяхната телевизия.

Години наред Тв7 бе публична машина за екзекуции. На конкурентни медии, на бизнесмени, на политици. Работещите в телевизията мълчаха и изпълняваха безропотно. Да, ще кажете – изкарвали са си прехраната. Но само прехраната ли е важна за журналиста?

Така беше и през лятото на 2012 г. Империята на Цветан Василев изживяваше циничния си разцвет. Окончателната й победа трябваше да мине през труповете на Любомир Павлов и Огнян Донев, собственици на „Труд” и „24 часа”.

Аз, като техен партньор в „България днес”, станах косвена жертва. Назначиха ми пълна физическа ревизия и всякакви проверки до девето коляно, унижаваха близките ми, криеха вестниците ми под масата. От ефира на Тв7 ме предупреждаваха в прав текст: „скоро съвсем ще я закъсаш” и „внимавай да не оплетеш конците”. Наричаха ме „говорител на мафията”.

И то само защото поисках държавата да се сезира за медийния монопол на Василев и КТБ.

И защото си позволих публично да защитя Огнян Донев и Любомир Павлов от репресивната машина, която се стовари върху тях с целия си прокурорско-полицейски инструментариум.

Тв7 предаваше на живо как унижават Донев и Павлов, как ги разкарват като мечки из следствието под униформена охрана. Излъчваше и задъхани репортажи от сградата на Полиграфическия комбинат, където са редакциите на „Труд”, „24 часа” и „България днес”.Журналистите, които си изкарваха прехраната там, набързо бяха причислявани към „слугинажа”.

Дни и дни наред репортери и цели ПТС-и на Тв7 като подивели чакали дебнеха пред входа на редакцията и пред кулите на „Софарма”. Всеки влязъл или излязъл се оказваше „ратай на Донев” и присъдружен на „лекарствения октопод”. Някои от колегите не смееха да идват на работа, притесняваха се за семействата си, чудеха се какво да обясняват на близките и приятелите си.

В ефира на Тв7 Николай Бареков скъса демонстративно вестник „Труд”.

„Този парцал… Това заслужава. Това ги чака всички парцали там…”

Послушната на всеки режим прокуратура се изцепи с нечовешка парична гаранция, за да не арестува Донев – половин милион лева. Любомир Павлов пък директно бе заплашен, че ще влезе зад решетките, ако не продаде „Труд” и „24 часа” на…когото трябва.

Знам от кого дойде заплахата. И не само аз знам. Въпросът е докога прокуратурата ще се прави на ощипана и няма да разследва рекета над Донев и Павлов от лятото на 2012 г.Рекет, в резултат на който новата собственичка на медийната група се оказа Венелина Гочева.

Тв7 спря да шуми около тези вестницити. Изведнъж те се оказаха приятелски. Оказа се и че дължат доста пари на свързани с КТБ фирми.

На мен пък ми отмъкнаха вестника, който създадох с помощта на талантлив и свръхамбициран екип.

Властта бе наредила да ме няма там. От разследващо опозиционо издание с политически коментари „България днес” трябваше да се превърне в жълтурия.

Пиша за себе си и затова започнах този текст с „Това е лично”. В случая важният не съм аз, по-важен е зловещият цикъл на повтаряемост, спохождащ клетите български медии.

Вчера бяхме Донев, Павлов, аз, колегите от „Труд” и „24 часа”. Днес на пангара са журналистите от Тв7. С техните камъни по тяхната градина.

Никой не е застрахован, всеки може да бъде следващият, ако медиите не бъдат откопчени от ръцете на олигарсите и политиците. И ако не започнат да се издържат сами – без да разчитат на държавни дотации и поръчки, на евросубсидии и корпоративни реклами.

P.S. Извън личния патос: в момента не е ясно кой е реалният собственик на Тв7. Вероятно продължава да е Цветан Василев. Журналистите в телевизията отчитат ли това като проблем? Защо по медиите се явяват само репортерите, къде са босовете? Гузни ли са, кога ще си платят милионите задължения към фалиралата банка, тоест към всички нас?

И още: Тв7 дължи извинение за очевидно бутафорната афера „Костинброд“. Пак през нейния ефир бяха подменени резултатите от националните избори през 2013 г. 

Leave a comment

Your email address will not be published.

*