Насред военния парад за Гергьовден президентът и, с извинение, главнокомандващ на армията Росен Плевнелиев се опита да словотворства. Вкара в обръщение понятието „модерен патриотизъм”.

Всички днес трябвало да станем „модерни патриоти”, тоест да зачитаме международното право, да сме толерантни.

Не знам откога любовта към родината се дели на „модерна” и „ретроградна”. И откога да си патриот означава да „спазваш международното право”.

Подобна интерпретация звучи гейски. Полувинчато, амбивалентно. Да обичаме България, ама да си даваме задниците на американците. Да обичаме България, ама да отворим границите си за цялата световна бежанска гмеж. Да обичаме България, ама първо да козирумаме на посолствата, а после да отстояваме националните интереси.

Няма подобна идиотия, няма подобна чехлювщина, няма подобна лексикална небивалица, сътворена сякаш в езиковите лаборатории на фондация „Америка за България”.

А можеше да го каже просто. Днес, както вчера, както и винаги, е важно да бъдем патриоти. Да поставяме България над всичко. В това няма нищо срамно, няма нищо модерно. Това си е класика.

Толкова ли го е страх президентът ни да изрече едно съкровено обяснение в любов към родината си, че се крие зад маниерни езикови образи?