„Всички споменати в публикацията на…еди коя си медия да бъдат освободени от длъжност“.

Императивно от премиера.

„Всички споменати“.

Намирисва на ежовщина, зелени гимнастьорки и кожени ботуши.

Направо да ги заточат в Белене.

Нормално ли е една сериозна държавна власт да провежда кадровата си политика според дописки?

По дописка да уволниш министъра на здравеопазването – доблестния генерал и професор Николай Петров?

По дописка да уволниш номинирания за министър на транспорта Александър Манолев – експерт, възпитаник на UCL, университет от Топ 10 на света?

По дописка да изхвърлиш десетки чиновници, евентуално съпричастни към афера с държавни поръчки?

По дописки…Евентуално…

Какъв сигнал изпращаш към държавната администрация, как очакваш после тези хора качествено да си вършат работата?

Може и да са виновни, не споря.

Но откога медиите се превърнаха в трибунал, в последна инстанция без право на обжалване? Няма ли разследващи органи, прокурори, ДАНС, накрая съд, които доказват вина?

Откога предпоставяме по целесъобразност? Какво стана с презумпцията за невинност? Или тя не важи, когато става дума за изданията около подсъдимия Прокопиев, „Америка за България“, „Репортери без граници“?

Тук е заровено кучето. Премиерът кредитира с доверие само определени медии, не всички. Меродавни са единствено техните разследвания, останалите са фейкове, жълтини, евтинджос, конфекция на Пеевски…

Странното е, че именно грантовите медии от години наричат премиера „Буда“ и производно на мафията. Сега обаче се къпят в неговата любов.

Мазохизъм ли е това, опит за индулгенция ли, гениална манипулация?

Не знам.

Но знам, че въпросните медии, които поминуваха в позата на вечно репресирани и онеправдани, е справедливо вече да бъдат наричани проправителствени. Ореолът им на мъченици се изтърка, сега са казионна преса.

Все ги мачкаха, все ги арестуваха, все ги подслушваха, все ги преследваха. Един даже се скри в Лайпциг на издръжка на Сорос, понеже щели да го убиват.

Е, не го убиват, както и ортаците му.

Даже обратното – властта трепери над тях, гали ги с перце, интерпретира често голословните им твърдения като свещена истина.

Защо се стигна дотук.

Чувал съм различни версии. Според най-популярната грантоядите държат премиера с компромати, брутално го изнудват. Подобна зависимост е опасна за държавата и би могла да обясни определени събития от последните месеци.

Според друга версия Борисов излиза от ролята си на балансьор между двете враждуващи лобита – на Прокопиев и ДПС, нарушава статуквото в полза на единия лагер. И го прави по убеждение, с кеф, за да е модерен и готин, да пофлиртува със „Запада“ след дългото „турско робство“.

Емоционален катарзис.

Скоро зарязаните ще пропищят от ревност, панаири ще спретват в стил „развод по италиански“, ще се ожесточат и ще обърнат курса, защото само изоставената жена знае как боли…

И без това битката в българските медии и българския бизнес е за сърцето на Бойко Борисов.

То, вярно, е голямо, но едва ли може да побере цялата любов на този свят и да я разпръсне във всички посоки. Има си фази, време на обич и време на омраза.

Затова чакайте още и още разкрития от „журналистическата нива“. С факти, цифри, имена и документи, които не се придобиват и публикуват току-така, а само след санкция от най-горе.

Ще ви ги представят като „независими разследвания“, последвани от светкавична „интитуционална реакция на властта“.

Но вие имайте едно наум. Идват новите бухалки, новите момчета за поръчки. Тече преориентация в държавата на чувствата.