Ще бъде детска планета, ще бъде кич – тотален, повсеместен, навсякъде и във всичко.

Проф. Иван Славов сигурно се мята неспокойно в гроба. Все беше свикнал, все беше описвал, но това вероятно надхвърля и най-дръзките му представи.

Министър Москов извлича ранени от катастрофирала кола, докато шофьорът му снима. После поства фотосите във Фейсбук с дълбокомислен текст и със съвети да внимаваме как шофираме на пътя.

Един телевизионен водещ, Хекимян, се пуска в мъжкото хоро край Калофер в народна носия, докато камерите го щракат. Реве юнашки, а колежката му Цънцарова припява: Ех, Тони, Тони, миналата година не се хвана на хорото и хорото се разцепи на две…

Езическо регионално мъжко хоро насред християнското Богоявление, но телевизиите щедро го пропагандират като норма. Ще се избият ПТС-ите край ледената калоферска вода. Едва ли не това е ритуалът, това е празникът, това е Йордановден, религиозните традиции са пълна скука, ние сме за шоуто, карай да върви, ихууу…. И един Антон Хекимян за хороводец.

Какво обединява Москов и Хекимян? Халтурата, разбира се. Читалищният патос. Големи напъни, голямо фукляване за единия гол рейтинг.

Бутафорията вече се превърна в норма за обществения абсурд, който обитаваме и който понякога, по съвместителство наричаме родина.