Не бива да се заблуждаваме, че в случая със съдия Ченалова френският посланик мосю Кабан защитава граждански права. Той защитава корпоративни интереси. Лобира за фирмата „Белведере“, която е обявена в несъстоятелност и има многомилионни кредити.

Това опорочава иначе много романтичната му битка с прогнилата ни съдебна система. Която разбира се, че е прогнила, разбира се, че е корумпирана, разбира се, че обслужва олигархични интереси.

И не от сега. Не от случая с „Белведере“.

Къде беше мосьо Кабан и френското посолство, когато същата тази Ченалова арестува за втори път Алексей Петров през 2012 г. въз основа на бутафорните свидетелски показания на Пламен Устинов, „дежурния“ професионален свидетел на тогавашното ГДБОП на Флоров? 

Къде беше мосьо Кабан, когато преди година Делян Пеевски обяви пред ПИК: „Цветан Цветанов много държеше Ченалова да остане съдийка по делото „Октопод“. Останах с впечатление, че той има договорка с нея…“

Или тогава нямаше накърнени търговски интереси на „наши фирми“? 

Разговарях с юристи, според които в мотивите си за аферата „Белведере“ Ченалова е била перфектна. Ето, например, какво казва пред „Гласове“ адвокат Георги Богданов:

 

„Направих си труда да проуча конкретното дело. И ви казвам, че по това дело Ченалова не е допуснала нито едно нарушение на материалния закон или пък на процесуалните правила. Нито едно!

Колкото и това да не устройва собствениците на фирмите в производство по несъстоятелност или пък адвокатстващият им посланик, извисил гласец в тяхна полза, скрит зад дипломатическия си имунитет.

Дори и третокурсниците в университета знаят, че състоянието на несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост – е обективно състояние на дружеството. Това е невъзможността му да плати задълженията си, които са ликвидни и изискуеми, нисък коефициент на ликвидност – бърза или незабавна – на активите му и липса на пари в брой.

Това, че длъжникът се е разплатил с кредитора, поискал обявяването му в несъстоятелност в съда, не е равнозначно на факта, че длъжникът не е несъстоятелен. Той просто се е разплатил с един от кредиторите си и в частност с този, който е искал да го обяви в несъстоятелност.

Това с нищо не променя останалата част от обективната картина и главно отговора на въпроса има ли този длъжник възможността да покрие всичките си задължения, в това число и на кредиторите, присъединени в производството по несъстоятелност. Съдиите по тези дела са в голяма степен зависими от експертите от съдебно-счетоводните експертизи, които по определени методики определят коефициентите на ликвидност.

В конкретния случай тези коефициенти не говорят в полза на длъжника и свръхзадлъжнялостта е безспорно установен факт, при това по счетоводните записвания на самата фирма длъжник…“

 

Нека отбележа и че решението на съдия Ченалова е първоинстуционно. Предстои обжалване пред Софийския апелативен и Върховния касационен съд. Такава е нормалната практика в правовия свят. Мосю Кабан познава ли я? Във Франция по друг начин ли протичат съдебните процеси?

Защо посланикът си позволява да съди априори целия български съд, без дори конкретният казус да е получил финална юридическа развръзка? Зависим ли е? Защо ползва имунитета си, за да сипе доноси по телевизията?

Вариантите са два. Мосю Кабан е бил или подведен, или…мотивиран. Не ми се иска да вярвам, че е второто. Ако е първото, също не е добре. Защото наивността му сега се размахва като знаме от поборниците на Реформаторския блок и „Протестна мрежа“, които жадуват да си назначат угоден ВСС и да яхнат съдебната система. С лишения от адвокатски права протестър Христо Иванов напред…

Встрани от кухата пропаганда и лозунгите – трябва ни реформа, не подмяна. Здрава „оран“, не „френска любов“.

Мухлясало френско сирене вместо прогнили български ябълки? Мерси боку!