Да вляза за малко в стила на доносника Кеворкян и да попиша с инициали.

Прислужницата му В. Т. месеци наред държи на заглавната страница на сайта си банер със снимката ми. „Ето най-големите гадости на клеветника Недялко Недялков“, гласи текстът и отдолу изброява заглавия на материали за Куркински, Димитър Цонев и Виктория Петрова.

Не съм писал нито един от тези материали. Доносникът К., вдъхновител на акцията, и прислужницата му В. Т. знаят това много добре. Истинските автори са приятелчетата им от вестник „Уикенд“. Двамата братя и още един – двама дегенерати. Въпреки това мерзостта продължава – изпитват нервите ми.

Над въпросния банер има и друг. Този път със снимка на баща ми и надпис „Предател ли е бащата на Недялко Йорданов“. Става дума за дядо ми, покойник отпреди 50 години. Според доносника Кеворкян, слугинята му В. Т. и друг негов слуга – Г. С. И., дядо ми бил предал партизанина Атанас Манчев. Изумителна клевета, пред която човек може само да немее или…да се хване за кобура.

Всъщност триото има историческия шанс, че сме възпитани, обрани хора с нормална ценностна система. Че – примерно, съм раснал в интелигентно семейство, че съм възпитан в нормите на социалистическото мислене, че насилието ми е чуждо по природа и го осъждам. Иначе… Не знам, не мога да гадая какво би се случило след посегателствата над паметта на дядо ми. След ровенето в костите му. След гадостта да ми припишат авторството на статии, с които нямам нищо общо.

Често се самообвинявам, че търпя твърде стоически. Хайде, мен кучета ме яли, свикнал съм, но прав ли съм да си мълча за гаврата с паметта на дядо ми? Кой друг да го защити от плювните, които на всичко отгоре се изсипват върху него заради войната на доносника Кеворкян с мен?

Докато се самообвинявам, се моля да издържа и да продължавам да постъпвам цивилизовано. Има един друг съд, той ще ги съди…