Няма операция „Червеи“. Има червей на завистта. Опит за психопортрет на „Протестна мрежа“ или кой подслушва Асен Генов

Няма операция „Червеи” срещу протестърите. Има червей на завистта, който ги гризе. Има и един Гном, който се оказа обикновен червей.

Толкова за мекотелите.

Много, много им се иска на момчетата и момичетата от „Протестна мрежа” да станат жертва на полицейска разработка. И все не им се получава.

Истината е, че в България открай време всеки някого подслушва. Само Асен Генов никой не иска да го слуша.

Кабинетът „Орешарски” натвори куп глупости, но едва ли е паднал дотам да отваря оперативно дело срещу маргинали. Да ги превръща насила в герои.

Защо би им хрумнало да следят и подслушват тъй наречените „протестъри”? Да хабят държавен ресурс, енергия, време и човешки кадри? С какво са опасни активистите от „Протестна мрежа”?

Да не би да притежават харизмата на обществени лидери? Да не би да увличат хиляди народни маси с идеите си? Да не би да са реална алтернатива на партийното статукво? Да не би да имат висок личен рейтинг и да застрашават традиционната властова номенклатура?

С болка на сърце отсъждаме, че няма такова нещо. Казвам „с болка” без ирония. В „Протестна мрежа” имаше потенциал, имаше „хляб”. Само че водачите й пропуснаха историческия шанс от „улични протестъри” да се преродят в истински революционери. Предпочетоха да се хлъзнат по „тънката лайсна”, превърнаха протестърството в прехрана, в бит, а каузата – в бизнес. Загърбиха идеята за цялостен обществен поврат, дързостта, хъшовщината в името на котерийната амбиция да си разчистят сметките с определени индивиди, партии или конкурентни политически формирования.

С това породиха съмнения, че са просто обслужващ персонал в битката на една олигархична шайка срещу друга.

Интересен е психологическият профил на персонажа-протестър, който днес панически опитва да се изкара репресиран от „полицейската машина”.

В типологичен план се сблъскваме с декласирани социални елементи – класическа базова подплата за всевъзможни образования от тоталитарен тип. Това са хора нереализирани в професионален и личен план, които търсят обществен реванш посредством деструктивни актове.

В авангарда на „Протестна мрежа” различаваме двама бивши и неуспели телевизионни журналисти, лишени от щатно препитание в БНТ. Едната пробвала в пиара, другият забил в сектантството – еднакво объркани относно собствената си идентичност, природа и ценностна система.

Провалена политичка, долазила до среден пост в държавната администрация, но с неукротими амбиции за реализация „по-нагоре”.

Посредствен сценарист на скечове, така и непотърсен от големите телевизионни шоу формати.

Посредствен поет и посредствен музикант, избиващи „комплекса на Салиери” през административно израстване до съветнически или зам.-министерски кресла в културата.

Като цяло – реваншизъм на посредствеността, маскиран като будно обществено съзнание. Кариеризъм, облечен в доспехите на гражданска доблест. Естетстваща дегенерация, пролетарски бунт на полуинтелигенцията от жълтите павета…

Кой би искал да подслушва подобни лица? Кому е интересна утайката, като можеш да изпиеш каймака?

Историята на „Протестна мрежа” е тъжната история на неслучилата се революция по български. Деградирала в бесовщина, подяждана от червея на завистта и бездарието.

Leave a comment

Your email address will not be published.

*