Голямата ченгеджийница България. Омертата на доносниците

Ден след ден – нови и нови активни милиционерски мероприятия разтърсват държавата.

България продължава да бъде една голяма ченгеджийница, нищо не се е променило от култаджийско време насам. Сменят се само портретите на стената.

Как да бъде иначе, след като партийните касти не успяват и не пожелават вече 25 години да се откопчат от зловещата прегръдка на Държавна сигурност? Доносниците са легендирани като политици, общественици, авторитетни телевизионни водещи, коментатори и собственици на медии. Разхождат се волно из парламента и гласуват от депутатските банки.

Двама от лидерите в управляващата днес коалиция са официално обявени агенти на Държавна сигурност. И това в европейска България не притеснява никого!

През година-две кампанийно и конюнктурно се заговоря за евентуален лустрационен закон – такъв, какъвто всички от бившия соцлагер отдавна приеха за норма. После кампанията отшумява, топи се като ланския сняг, приказките отекват, защото омертата на ченгетата от минало и настояще е по-крепка и меродавна от всякакви проатлантически и либерални ценности.

От октомври насам, да речем, се наслушахме на празни обещания. Реформаторите влязоха в кабинета с анонс, че ще воюват с агентите на ДС и обезателно ще поискат отстраняването им от всякаква публична власт, от държавните регулатори и медиите.

Николай Бареков се закани „още утре“ да внесе Закон за лустрацията на ченгетата от политическата милиция. „Утрето“ вече е вчера.

Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев също се бе нахъсил да разпусне ченгеджийската мафия по върховете, имаше уж политическа подкрепа от своите… И този напън мина в историята. 

Сблъскваме се и с отявлени, немислими парадокси. Като този, че шефът на военното разузнаване се инати години наред да предостави на Комисията по досиетата на Евтим Костадинов делата на сътрудниците си. По този начин нарушава закона, но всеки следващ министър на отбраната деликатно си затваря очите пред своеволието, акумулирано като „загриженост за националната ни сигурност“.

„Национална сигурност“ с „Държавна сигурност“ няма да се получи, оксиморон е. Не го проумяват само чугунените тикви от милиционер-социализма и техните горди наследници, които и в съвремието управляват държавата и службите по живковски.

С целия хладен инструментариум на интригата, заченат в лабораториите на КГБ.

Шефът на комисията по национална сигурност, да речем, тези дни пробута в публичността активното мероприятие „Червеи“. Подслушвани били протестърите против Орешарски, контролирани били над 1000 души?!

Егати капацитетът има нашата ДАНС, щом смогва да разработва едновременно подобна маса от хора – „Мосад“ може да й завиди…

Отвсякъде съшито с бели конци, разровиш ли го, ще мирише, може и на червеи. Копоят на убедения марксист Иван Костов – генерал Атанасов, познат като най-видния подслушвач на модерна България (да припомняме ли „Бръмбаргейт“, „Хамстери“,  „Асистенти“), обаче сипе глупост след глупост, а „жертвите“-протестъри се тупат в гърдите, че са били репресирани.

Вчера пък определени депутати получили в пощата си документи от досието на агент „Павел“ – Лютви Местан. Според обясненията им документите били с неизвестен произход, ставало дума за провокация. Провокация против кого и от кого? Против Местан или против депутатите? Казва ли ти някой, смееш ли да питаш.

„Бръмбаргейт“, „Гризачи“, „Хамстери“, „Галерия“, „Асистенти“, „Цецогейт“, сега и „Червеи“… 

„Може и да има подслушване, може и да няма“, коментира вътрешният министър Вучков и така абсурдът става пълен.

В паралелния свят на полицейската ни държава реалното и пожеланото са преплетена реалност. Не се знае къде свършва едното и къде почва другото. Не се знае има ли такава операция или няма. Не се знае дали службите подслушват или някой, паднал зад борба на същите тези служби, не ги клевети, за да ги овладее отново.

Мръсни ченгета разиграват мръсни игрички сред селенията на заченатия в грях български преход.

Leave a comment

Your email address will not be published.

*