Ето така се погребва националния бизнес. С доноси, със заплахи от върховната администрация на САЩ, с размахване на сопи от чужди посланици…

Последният случай е особено фрапантен, в ПИК го описахме тази сутрин /виж в ОЩЕ ПО ТЕМАТА/. В писмо до премиера Борисов някоя си Катрин Новели, вероятно добре охранена чиновничка от Държавния департамент, възразява срещу решение на независимия български Върховен административен съд.

С това решение се разрешава на минерална вода „Балдаран” /чисто българска собственост/ да бутилира вода от същия извор, от който бутилира и американската компания „Адвент”, собственик на „Девин”.

Нахалната чиновничка си е въобразила, че България е 51-и щат на Америка. Посланието й е недвусмислено: вземете бизнеса на „Балдаран”, за да процъфтява „Девин”! Убийте вашата компания заради интересите на нашата!

Иначе… Сещайте се.

По същата схема преди време друг наглец – посланик Кабан, лобира открито за френска компания и вкара в обръщение клишето „гнили ябълки” по адрес на български съдии и прокурори. Това се оказа ефективен модел: сега всяко неудобно за Запада постановление на наши юридически органи се таксува за „погрешно”, понеже априори българската съдебна система се приема за корумпирана.

Откога в задълженията на дипломатите попада графата „да прецакаме местния бизнес за сметка на нашия”? Кога български външен министър или посланик си е позволявал да заплашва чужда държава заради решение на суверенния й съд?

Няма такава мерзост.

Българските власти не бива повече да мълчат, защото с мълчанието си подхранват вероломството.

Добре е и да се поиска разследване на въпросната Катрин Новели, на предишната американска посланичка в България, както и на хиперактивния Кабан. Наистина ли изразяват интересите на държавите си, или пък става дума за частно лобиране със съответната финансова мотивировка?