Гърмят по Алексей Петров с гранатомет.

Сайтовете на ключови институции се сриват в деня на изборите.

Полицаите блокират София в час пик.

Военните плашат с протести.

Лидер на парламентарно представена партия е пред арест.

Коалиционните партньори се изпокарват пред милиони телевизионни зрители.

Какво става? И как става – в рамките на дни, понякога часове…

Влезем ли в хипотезата на теориите за конспирация, в ход е пълзящ държавен преврат. Аналогиите с Букурещ, където правителството падна мълниеносно, в стилистиката на скоростта на анти-Чаушесковото въстание, са очевидни, натрапващи се.

Клати ли някой нарочно властта и кой има интерес от хаоса?

В рамките на шегата сякаш най-доволни биха били Волен Сидеров и сирийските бежанци.

Ако говорим обаче сериозно, бедствието е общо, дестабилизацията ще удари всички.

Абсурдно е да се мисли, че Борисов, който само преди дни демонстрира небивала изборна хегемония на местния вот, има основание да дебаркира за втори път от управлението. Борисов и ГЕРБ в момента са безалтернативни, това го съзнават и най-отявлените им противници.

Кой да ги смени? Мъртвата левица? Конформистката и раздираща се от ведомствени скандали десница, в лицето на Реформаторите? Разпарчельосаните патриоти?

Борисов е гарант за гражданския мир, единствената фигура, около която може да се обедини нацията в комплицирания вътрешнополитически и международен контекст.

Народът току-що му гласува доверие и неговият печеливш ход е да го препотвърди. Чрез извънредни парламентарни избори, още напролет. Не бива да се чакат президентските догодина, да се умува върху сценарии „2 в 1” – желязото се кове, докато е горещо.

Убеден съм, че при избори март-април ГЕРБ ще извоюва абсолютно мнозинство. Това ще им позволи да се отърсят от безумни коалиционно-кадрови компромиси тип „военния министър Николай Ненчев”, „правосъдния Христо Иванов” или „здравния Петър Москов” (по-известен като министъра със светкавиците в очите).

Ще им позволи да преосмислят и присъствието във вътрешно министерство на компромисната хем за ГЕРБ, хем за Реформаторите, хем за кръга „Капитал” Румяна Бъчварова.

Защо да се лъжем – тази иначе симпатична и ерудирана дама, по професия социоложка, няма място начело на силовото ведомство. Униформените не я приемат насериозно, гъбаркат се с нея, и още по-лошо – чувстват се унизени и прецакани с подобен началник.

В нормална ситуация Бъчварова, като силна политическа фигура, може би щеше да стои прилично на върха в МВР.

В режим на криза обаче нуждата от здрава ръка е крещяща.

Някои се притесняват, че след кметския триумф на ГЕРБ над страната надвисва диктатура.

Обратното е. Властта наистина е съсредоточена в ръцете на един, но той не иска да я консумира. И тя се търкаля по земята в очакване на поредната авантюристична шепа, която да я сграбчи и употреби.

Това не бива да се допуска, басните за „коалиционната толерантност” приключиха с телеграмата на „готиния Пепи Москов” за падналия Плевен.

Нови избори, препотвърждаване на доверието, мъжко поемане на отговорност за цялата власт – без фандъци за пребоядисани костовисти с многомилионни депозити в КТБ и повече от скромно електорално влияние! Няма друга бариера пред пълзящия държавен преврат, на който вкупом ставаме печални свидетели през последните дни.