Сергей Станишев? Няма такъв наглец!

Вместо да се покрие в миша дупка, след като съсипа БСП и разказа играта на държавата с марионетния кабинет „Орешарски“, смешникът наел суперлуксозен офис в топцентъра на София точно зад храм-паметника „Александър Невски“. Оттам щял да управлява паралелно левицата?!

Днес поканил във въпросния офис приближени журналисти и ги почерпил с новогодишна баница с късмети. Хапките подавала обвиняемата за престъпление по служба Мария Дивизиева, бивша шефка на кабинета на Пламен Орешарски. Моника Йосифова – Станишева не била забелязана сред масовката, но според присъствали колеги най-вероятно се е криела в съседната стая и е подслушвала. Колкото да не дразни.

Има ли някой съмнение, че умилителната почерпка е била по нейна идея?

След като нахранил медиите, Станишев се похвалил, че е едва ли не единствен кандидат за президент на ПЕС и че нямал конкуренция на предстоящия им конгрес през юни. После сгълчал сегашното ръководство на БСП за „слабата му медийна политика“. Разлютил се и че, другарите враждували „на лагери“.

Е, има ли такъв наглец? Ни лук ял, ни лук мирисал.

Че кой докара партията дотук бе, умнико? Кой я раздели, кой я разцепи, кой я сви до смешните петнайсетина процента рейтинг? 

За капак Станишев възнамерявал да плати с лични средства семинар за ръководните органи на БСП, за да скрепял организационната дисциплина?!

Ало, другарю Миков, четете ли, четете ли? Вие лидер ли сте на тази партия, не сте ли? Досега сто пъти трябваше да сте реагирали на безпрецедентното нахалство – с декларация, с интервю, с гневна филипика, с каквото щете. Защо позволявате на този провален тип и опасната му половинка да интриганстват сред червените редици, да цепят, да поучават, да размахват пръст?

Ясно е, че наглецът се стяга за реванш. Само половин година, след като бе изритан от партията. Уж се извиняваше, уж искаше прошка, уж съжаляваше, уж си бе взел поука…

Наглостта на Станишев има обяснение. Преди всичко тя се корени в нерешителния характер на днешния председател, в неспособността му да скъса окончателно с миналото. В прекалената му толерантност, може би. 

И друго. Станишев е просто мъж на жена си. Проекция на нейните неукротими амбиции. Моника Станишева продължава по старому да „обгрижва“ определени медии и това си личи по представителната извадка присъстващи на днешната почерпка.

Нали не се заблуждавате, че тези хора се задоволяват с едната гола баница? Нали знаете, че сега ще потекат едни напоителни интервюта с „другаря Серж“ – месията, загриженият за БСП… Човека много го харесвали на Запад, ама той – патриот и социалист по душа, го влече все към София, все към „Позитано“, все към държавната субсидия, все към далаверките.

Нищо чудно на следващия пленум пак да го номинират за лидер. Кой друг, ако не той? Жалко за стотиците хиляди честни симпатизанти на лявата идея, които продължават да бъдат заложници на болните амбиции на едно семейство.