Самоубийството на Бойко Борисов

Топката сега е у Бойко Борисов. Той трябва да реши: желае ли да упражнява властта, поверена му от народа, или ще я предостави на концесия на Иван Костов и аватарите му.

Ако Борисов не уволни министъра-конспиратор Христо Иванов, това би означавало, че поема на плещите си и неговата отговорност за саботажите в съдебната система.

Че оправдава опита му за метеж срещу Сотир Цацаров чрез легитимацията на фалшивото писмо в „Медиапул”, според което Еврокомисията искала отстраняването на главния прокурор.

Премиерът е назначил министъра на правосъдието. Той има право да го освободи, когато поведението на този министър цапа имиджа на цялото правителство и когато този министър работи не за националните интереси, а за определено корпоративно лоби във властта.

Случаят е такъв.

Членът на „Протестна мрежа” Христо Иванов е политическа проекция на Иван Костов и кръга „Капитал” в кабинета. Самото му назначение навремето бе скандал – лице без адвокатски права, което не е стъпвало в съдебна зала и няма никакъв авторитет в правните среди, оглавява ключово министерство, председателства Висшия съдебен съвет и инициира „съдебна реформа” по свой образ и подобие и за кефа на кукловодите си.

Смисълът на въпросната „реформа” е изцяло кадрови. Стани, да седна. Да разлюлеем Висшия съдебен съвет, да намалим мандата на главния прокурор, да го сменим с „наш човек”… Няма идея за промени в Наказателния кодекс и в основните процесуални практики – а именно това касае обикновения човек. Той не се вълнува от котерийните личностни битки на омертата, окопала се по върховете на държавата.

Какво му дреме на чичо Стамат от Долно Уйно дали главният прокурор се казва Цацаров или Скумриев? За чичо Стамат е важно да получи справедливост, когато му ограбят къщата или когато циганите изнасилят бабичката му. Важно е престъпниците да бъдат осъдени бързо, а не да ги пуснат след изтичането на прокурорския арест и после делото да се точи с години – до изтичане на давността.

И в това време къщата му отново да бъде ограбвана – от същите типове, със същата наглост и със същото чувство за безнаказаност…

Би имала смисъл само съдебна реформа, която ще възстанови чувството за справедливост в обществото и вярата на българина, че законът е на негова страна, не на страната на бандитите.

Съдебна реформа, която ще съкрати безумно дългия ход на делата. Ще увеличи наказанията за престъпленията срещу личността и ще „бламира” безконечните адвокатски хватки, чрез които извършителите обикновено отървават необходимото възмездие.

Всичко останало е симулация, саморазправа с отделни личности, метеж, облагодетелстване.

Христо Иванов пробва именно това и за съжаление премиерът – с мълчанието си, протежира неговата диверсионна дейност.

Затова е време Борисов да реши. Той е политикът с най-голямо обществено доверие. ГЕРБ е партията с най-стабилни електорални позиции. Докога ще отглеждат змии в пазвата си? Докога ще репродуцират феномена „Трайчо Трайков”? Докога ще повтарят грешките от първия мандат, когато икономическите ресори бяха поднесени на тепсия на лобито около Прокопиев, тоест – на Костов?

Нима Борисов не осъзнава, че голямото му проклятие се нарича Иван Костов? Ще позволи ли на костовчетата да унижават главния прокурор Цацаров, както навремето унижаваха друг главен прокурор – Никола Филчев? Да пробутват същите „оперативни комбинации”, същите сценарии през същите компрометирани типове – генерал Атанасов, Гроздан Караджов, Стояна Георгиева?…

Борисов трябва да знае, че ако не реагира сега, когато е силен, поставя на карта не просто своето политически бъдеще или бъдещето на ГЕРБ. На карта е поставена съдбата на държавата и съдбата на държавността.

Излиза, че всеки манипулатор с 3 процента рейтинг може да подмени законната власт с няколко незаконни записа, с една откровена лъжа в слабочетен сайт и с пропагандната мощ на двете големи телевизии, които открито играят на страната на заговорниците и легитимират тезите им.

Вместо светкавично да си тръгне от правителството, Христо Иванов продължава с провокациите. Инициирал дисциплинарка срещу градския прокурор. Мотивите не са ясни, просто Христо Динев е сред неудобните, сред мишените, сред етикираните като „врагове” на протестърско-десебарския пуч. Трябва да го отстрелят като поредно стъпало към ешафода за главния прокурор.

А някъде в Белград се е спотаил беглецът Цветан Василев и ръкопляска. И отброява щедро пачки за заговорниците.

Това няма да доведе до добро. Ако сега Иванов отърве кожата, ще става все по-нагъл. Все по-неудържима в претенциите си ще става и неговата политическа покровителка Румяна Бъчварова.

Хайде да не се лъжем, именно тя лансира протестърите в кабинета и именно тя съблюдава интересите на кръга „Капитал” сред висшето управление на страната.

Половината й съветници са от „Протестна мрежа” – а госпожата има мноооого съветници. Цели 19 човека се трудят в двата й политически кабинета и ние, данъкоплатците, ги хрантутим.

Дъщеря й, сестра й и зет й работят в „Капитал”. Това не е жълтурия, ровичкане в семейни теми, а реалност. Дъщеря й и зет й са сред най-радикално настроените критици на главния прокурор и ГЕРБ. Тя мисли като тях или не мисли като тях, има ли тук конфликт на интереси, за какво изобщо става дума?

Бъчварова успя да постигне почти непостижимото: с нелепото си присъствие в МВР разклати дългогодишното и безкористно доверие на редовите полицаи към Бойко Борисов. Това доверие бе изградено още във времето, когато Борисов бе главен секретар, неуморно ловеше бандити, вдъхновяваше колегите си и успя да съгради образ на истински народен шериф.

Сега доверието е на кантар, полицаите са бедни, уморени и отчаяни. Социоложката Румяна Бъчварова вместо генерал ли заслужава българската полиция, господин премиер?

Неуспелият адвокат Христо Иванов вместо авторитетен и опитен юрист ли заслужава българското правосъдие?

Радан Кънев, известен вече и като Рада Дълбоката, ли заслужават за коалиционен партньор стотиците хиляди честни избиратели на ГЕРБ?

Пак, пак и пак Иван Костов ли заслужава изстрадала България? Докога така, до умирачка ли? Нали уж народът го свали на избори, защо реанимирате във властта съсипателя на българската икономика, каква е цената, кой ви кара – посолствата, Брюксел, Вашингтон, някаква абстрактна евроатлантическа солидарност?

Иван Костов и лабораторната му партия ДСБ, създадена с парите на Цветан Василев, нямат общо с евроатлантизма, нито с либералния модел. Те имат общо само с келепира и винаги е било така.

Мълчанието ви, господин премиер, не е позиция. По-скоро е самоубийствена позиция. Не се заблуждавайте, че бурята ще подмине и вас.

Популистката партия на Слави Трифонов виси на хоризонта. Момчетата на Костов и Прокопиев знаят чудесно, че с потенциала на ДСБ не могат да помиришат власт. Затова готвят новия чака-рака месия, новата ракета-носител на ненаситната им алчност.

Leave a comment

Your email address will not be published.

*