Какво следва, ако Борисов се заинати и пак издигне Плевнелиев? Шанс за ляв президент тип Калфин и независим тип Огнян Герджиков

Персоналният президент на Иво Прокопиев обяви, че ще поваля олигархията.

Междувременно Бойко Борисов намекна, че може пак да го издигне.

Какво следва, ако Борисов наистина се заинати и номинира Плевнелиев напук на ГЕРБ и здравата логика?

Преди всичко – следва реална опасност това да са първите изгубени избори за ГЕРБ от самото основаване на партията. Плевнелиев може да се „похвали“ с най-ниския рейтинг за действащ държавен глава през целия ни преход. В същото време структурите и активът на ГЕРБ не го припознават за автентичен кандидат, популярността му в самата партия е нищожна. Спорно е дали по места самите гербаджии масово ще излязат и ще дадат вота си за този човек – въпреки призива на лидера си.

Борисов е кален биткаджия, а интуицията е сред безспорните му достойнства. Той не може да не е изчислил вероятностите от погром. Очевидно е, че евентуална номинация на Плевнелиев няма да е плод на суверенната му воля, още по-малко на партиен избор. Точно обратното – тя ще дойде в резултат на натиск от западните посолства и тъй наречените протестърско-либерални среди, еманация на които са олигархичният кръг „Капитал“ и партията на Иван Костов ДСБ.

От друга страна кандидатурата на проваления президент е исторически шанс за бедстващата левица да възкръсне. Влизаме в парадоксален римейк на изборната ситуация от есента на 2001 г. Тогава Георги Първанов отиде на вота сякаш на шега, обречен, БСП изглеждаше смазана, а победата на Петър Стоянов бе повече от сигурна и за социолозите, и за общественото мнение.

Помним какво се случи и как сензационният обрат даде на червените не просто шанс пак да помиришат властта, но и да стегнат редиците си и да се подготвят за парламентарния успех през лятото на 2005 г.

Участва ли Плевнелиев за втори мандат, една сериозна и достойна номинация на обединената левица има потенциал да влезе на „Дондуков 1“.

Тук ключовата дума е „обединена“, ерго – общ кандидат на БСП, АБВ и всички останали формации вляво от спектъра. Плюс евентуална подкрепа от останалата опозиция, най-вече ДПС.

Подобна идея вече битува из коридорите на „Позитано“, нагласа има и сред хората на Първанов. Важно е партийните босове да надмогнат егото си в името на каузата. Станишев, Миков и Първанов най-после да си стиснат ръцете, обединени от надеждата за утре и въпреки разломите от вчера.

Свестни хора могат да се намерят, даже веднага се сещам за двама – Ивайло Калфин и Мая Манолова. За Калфин – разумен, почтен, образован политик, това ще е нещо като исторически реванш. Не е тайна, че през 2011-а той бе истинският победител в мача с Плевнелиев и че успехът му бе отнет с нечисти апаратни игри и изборни схеми.

Мая пък е сред малцината български публични личности с характер и развито чувство за справедливост, пък и столът на омбудсмана е чудесна репетиция за евентуален президентски мандат.

Има и друга хипотеза. Левицата се затваря в съставните си части и не излъчва обща кандидатура. Тогава идва моментът за широко одобрявана от народа независима фигура, издигната по формулата „инициативен комитет“ и подкрепена от опозицията. Това е също добър сценарий за България, защото най-после ще бъде натрит носът на надменните партийни централи.

Обществената глума активно спряга в тази посока две имена.

Като независим участник в играта може да влезе без проблем вицепрезидентката Маргарита Попова – ярка алтернатива на безгръбначния модел „Чехлю“, обладал институцията в последните пет години. Попова ще бъде припозната и от левицата, и от ДПС, и от патриотичните сили, най-малкото защото лексиката й не е безнадеждно заразена с папагалското антируско говорене на Плевнелиев.

Чудесен независим кандидат би бил проф. Огнян Герджиков, блестящ юрист, конституционалист, специалист по търговско право, политик с опит и идеално реноме сред електората. Фигурата на Герджиков е сантиментално обагрена и от битуващата сред дребния и среден бизнес носталгия по стабилитета на „царското време“ – когато имаше производство и финансов просперитет.

Такива са реалностите при хипотезата, че Борисов кляка на „Капитал“ и излъчва Плевнелиев. Ако все пак разумът и отговорността пред държавата надделеят, чистият вариант е премиерът да се яви лично за президент. Без съмнение тогава печели на първи тур, мечтите на левицата за обединена кандидатура са разбити на пух и прах, идеята за независим състезател се обезсмисля.

Разбира се, винаги би могъл да разчита и на най-успешния и готин български кмет Димитър Николов, както и на Йорданка Фандъкова, напълно избираеми личности и автентични гербаджии.

Тук резервите ми са по-скоро към Фандъкова. Първо, ГЕРБ едва ли ще намери за София по-печеливш вариант, и второ – България и досега си имаше президент жена, не ни трябва нова.

Leave a comment

Your email address will not be published.

*